В АПЕЛАТИВЕН СЪД
елико Търново
 Бързи 
Връзки
Ok
Начало
История
Компетентност
Структура
Съдебен район
ОС В. Търново
ОС Габрово
ОС Ловеч
ОС Плевен
ОС Русе
Деловодство
График на делата
Електронно дело
Справки по дела
Решени дела
Вътрешни правила за публикуване на съдебните актове
Пресслужба
Новини
Бюлетин
Дела с обществен интерес
Видеоразпределение на дела
Архив
Годишен доклад
Достъп до обществена информация
Декларации по ЗПУКИ
Свободни работни места
Полезно
Списък на вещите лица
ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА
Обяви
Контакти
Приемни дни
 Пресслужба    Дела с обществен интерес  
 Дела с обществен интерес

02.11.2017

ВТАС насрочи дело за кражба на експонати на обща стойност от 467 334 лева от музей „Освободителна война“ в гр. Бяла

Великотърновският апелативен съд насрочи дата за разглеждане на ВНОХД 491/2017 г. (Делото за кражба на ценни експонати от музей в гр. бяла). Първото заседание по въззивното дело ще се проведе на 4 декември 2017 г. от 15.00 часа.

Със своя присъда от 31.05.2017 г. по НОХД 719/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите Т. И. С. (р. 1956г.) от гр. Ямбол, Д.И. М. (р.1967г.) от гр. Бяла и Т. И. Й. (р.1968г.) от гр. Бяла за виновни в това, че на неустановени дати през периода от началото на 2008 г. до 03.10.2013 г. в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление, на неизвестен брой пъти, след предварителен сговор с Т. И. Й. и с Д.И. М. (и двете от гр. Бяла), в немаловажен случай, отнели чужди движими вещи (9 броя фотографски репродукции, 5 броя пушки, 8 броя униформи, 11 броя пики, параходен фенер и емайлирана табелка), заведени в основния и в научно-спомагателния фондове на музей „Освободителна война“ (понастоящем Исторически музей - гр. Бяла) на обща стойност 467 334 лева, от владението на Община Бяла, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и предмет на кражбата са оръжия.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, първоинстанционният съд осъдил Т. И. С. на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, ОС-Русе осъдил Т. И. Й. и Д. И.М. на по 6 години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда, Т. И. С. бил признат за виновен и в това, че на 11.08.2014 г. в гр. Ямбол, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, а именно осем броя монети (седем римски и една македонска), на обща стойност 429 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2 и 3, чл.36 и чл. 55 ал. 1, т.2 б „б“ от НК, ОС-Русе определил шест месеца пробация за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание, което подсъдимият Т. И. С. да изтърпи, а именно по-тежкото от тях (8 години лишаване от свобода).

Срещу присъдата на Окръжен съд – Русе са подадени въззивен протест от Русенска окръжна прокуратура, въззивна жалба от подсъдимия Т. И. С. и двамата му защитници, въззивна жалба от подсъдимата Д.И. М. и нейния защитник и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Т.И. Й., на основание на което в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД 491/2017 г.
На постъпилото в Апелативен съд Велико Търново дело е извършено разпределение на случаен принцип, посредством Централизираната система за разпределение на делата, като за докладчик по делото е определен съдия Красен Георгиев. Извършен е видеозапис на разпределението, съгласно възприетата практика на ВТАС по отношение делата с висок обществен интерес.

02.10.2017

ВТАС потвърди наказание от 8 години лишаване от свобода за неправоспособен водач, обвинен в причиняване на смърт при ПТП след употреба на алкохол

Великотърновският апелативен съд постанови решение по ВНОХД 296/2017 г, с което потвърди присъда на Окръжен съд – Русе, с която е признат за виновен водач, обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост на едно лице и средни телесни повреди на две лица, в резултат на ПТП, като водачът е управлявал МПС без да има правоспособност и под въздействието на алкохол. ВТАС е изменил само частично присъдата в частта, в която подсъдимият признат за виновен да е извършил деянието вследствие нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. (виж по-долу)

Със своя присъда от 29.05.2017 г. по НОХД 302/2017 г., Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия М. Д. Д. от гр. Русе за виновен, в това, че на 03.09.2016 г. на главен път I-2 Русе-Варна, при управление на МПС - лек автомобил "Фолскваген Венто", нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 3. 1, чл. 16. ал. 1. т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – С. Д. С. (р. 1962г. в гр. Щръклево) и средна телесна повреда на две лица - Н. С. З. и С. Ш. М. - и двете от с. Щръклево, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 промила, деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност и случат е особено тежък.
На основание чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343 ал. 3, пр. 1, пр. 3 и пр. 5, б "б", пр. 2, вр. ал. 1 б "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) и чл. 54 от НК, Окръжен съд - Русе го осъдил на 8 години лишаване от свобода.
Със същата присъда, М. Д. Д. е признат за виновен и в това, че на 03.09.2016 г. на главен път I-2, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление - управлявал МПС, лек автомобил "Фолксваген Венто" без съответно СУМПС.
На основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) и чл. 54 от НК, Окръжен съд - Русе го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, както и да заплати 1200 лв. глоба.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание измежду наложените за двете деяния, а именно по-тежкото от тях - 8 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим и да заплати 1200 лева глоба в полза на държавата.

Срещу така постановената присъда е била подадена жалба от страна на защитника на подсъдимия, в която се сочат доводи, че наказанието е несправедливо завишено, а също така и че не е установена причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия. Твърди се, че са налице неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, като се моли да бъде намален размера на наложеното наказание, или съставът да бъде преквалифициран в такъв за причиняване на телесна повреда.
На основание въззивната жалба, делото е постъпило в Апелативен съд – Велико Търново, който е образувал ВНОХД 296/2017 г., разгледал го в открито съдебно заседание на 18.09.2017 г. и го е обявил за решаване.
Според въззивния съд, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Твърдението, че връзката между смъртта на Стефан Д. С. и настъпилото ПТП не е пряко доказана се оборва от заключението на вещите лица в изготвените единична и тройна съдебномедицински експертизи. Също така, със заявеното си желание делото да премине по реда на чл. 371 ал. 2 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства за тях.
По отношение размера на наложеното наказание, въззивният съд намира, че ОС-Русе е следвало действително да отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст и здравословното състояние на дееца, но приема наказанието като правилно определено, предвид високата обществена опасност на дееца и деянието, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
ВТАС е изменил присъдата единствено частта, в която подсъдимият е признат за виновен да е извършил деянието в резултат от нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, тъй като същото деяние е квалифициращ елемент на самата норма на чл. 343 ал. 3 от НК, по която деецът е обвинен.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд

 

11.07.2017
ВТАС потвърди присъда от 25 години затвор за убийството на 27-годишна жена на пътя Русе - Бяла

Великотърновският апелативен съд потвърди присъда на ОС-Русе, по НОХД 727/2016 г. срещу мъж, обвинен в убийството на съпругата си. Въззивният съд измени присъдата само в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен да е извършил деянието с користна цел.

Със своя присъда от 13.02.2017 г. по НОХД 727/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия Б. И. С. (р. 1983г.) за виновен в това, че на 31.05.2016 г. в гр. Русе, на главен път Русе-София, в района на 12-ти километър, умишлено умъртвил Д. К. С. (р. 1989г.), като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК., първоинстанционният съд го осъдил на доживотен затвор.
Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК (съкратено съдебно следствие), като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (чл. 371 ал. 2 от НПК). Поради това, на основание чл. 58 ал. 2 и ал. 3 от НК, определеното наказание "доживотен затвор" е заменено с 25 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Със същата присъда, Б. И. С. е осъден да заплати на К. У. А, Ш. А. А. и И. Б. И. (родителите на пострадалата и малолетния и син) на основание чл. 45 от ЗЗД сумите от по 150 000 лева на всеки от тримата, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от престъплението.
ВНОХД 172/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е образувано по въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия Б. И. С. В жалбата се прави оплакване, че постановената спрямо апелатора присъда е неправилна, необоснована, при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Апелаторът прави и оплакване, че е осъден и по т. 7 от същия член на НК (че убийството е извършено с користна цел) без такова обвинение да има в обвинителния акт на ОП-Русе.
Въззивна жалба срещу присъдата на ОС-Русе е постъпила и от родителите на пострадалата, в качеството им на частни обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник. Прави се оплакване за явна несправедливост на наложеното редуцирано наказание лишаване от свобода и се моли то да бъде увеличено на 30 години.

Делото е разгледано в открито съдебно заседание от тричленен състав на Апелативен съд - Велико Търново и обявено за решаване на 12.06.2017 г. Съставът е приел изложените в жалбите възражения за изцяло неоснователни, с изключение на частта, касаеща т. 7 от чл. 116 от НК - че убийството е извършено с користна цел. Такова обвинение не е било предявявано на подсъдимия Б. И. С., липсва в обвинителния акт, както и липсват мотиви за него в присъдата на Окръжен съд - Русе. Поради това, съставът на въззивния съд приема, че става въпрос за техническа грешка в диспозитива на присъдата по НОХД 727/2017 и със своето решение признава подсъдимия за невинен да е извършил деянието по този състав от НК.
По отношение на размера на наказанието, въззивният съд намира, че определеното от ОС-Русе наказание "доживотен затвор" изцяло съответства на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Първостепенният съд с оглед провеждането на съкратено съдебно следствие е заменил доживотния затвор с лишаване от свобода, като е индивидуализирал наказанието в размера, определен от чл. 58а ал. 3, вр. ал. 2 от НК - от 15 до 30 години лишаване от свобода, а именно - 25 години лишаване от свобода, като е приел лек превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Въззивният съд посочва в мотивите си, че не следва да се надценява направеното от подсъдимия самопризнание, включително и на досъдебното производство, както и изразеното съжаление в последната му дума пред Окръжния съд. Същият е извършил убийството пред погледите на множество свидетели-очевидци, изхвърлил е ножа в храстите, взел си е телефона, заключил е колата и се е укривал повече от три часа. Всички изтъкнати от апелатора смекчаващи обстоятелства са взети предвид при конкретизирането на срока на определеното му наказание лишаване от свобода и допълнително намаляване на наказанието, без реално обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл. 36 от НК.
Поради това, съставът на ВТАС е потвърдил изцяло присъдата на ОС-Русе по отношение на наказанието на подсъдимия. Потвърдена изцяло е и в частта по отношение на предявените граждански искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.


ВТАС измени присъдата на ОС-Ловеч по делото „Лесидрен”

Великотърновският апелативен съд постанови решение по ВНОХД 129/2017 г. (Делото за пътното произшествие край Лесидрен през август 2015 г.), с което измени присъдата на първоинстанционния съд като намали наложеното му наказание от 8 години лишаване от свобода на
6 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Със своя присъда от 01.07.2016 г. по НОХД 367/2015 г. Окръжен съд Ловеч е признал подсъдимия Ф. А. М. (р. 1987г.) за виновен в това, че на 11.08.2015 г., около 18.50 ч. на път 35 409 (посока на движение от с. Лесидрен, Ловешка област към гр. Троян), в землището на с. Лесидрен, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80”, собственост на А. О. А от гр. Ловеч, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ред 2, кол. 2-ра от ЗДвП („При избиране скоростта на движение на водача на ППС – категория „В”е забранено да превишава скорост от 90 км/ч. извън населено място), като се движел със скорост 122,44 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц. (р. 1999г) от гр. Троян и М. Д. Ц. (р. 1999г.) от с. Лесидрен, както и средни телесни повреди на П. М. Б. (момиче, р. 2000 г. от гр. София).
На основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 4-то и 5-то, б „б”, вр чл. 342 ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, Окръжен съд Ловеч е осъдил Ф. А. М. на 8 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда и на основание чл. 343г. от НК, първоинстанционният съд лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 10 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и частните обвинители, чрез техните процесуални представители и в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано въззивно наказателно дело от общ характер 129/2017 г., което е разгледано в открито съдебно заседание и обявено за решаване на 26.06.2017 г.
Със своето решение, въззивният съд изцяло приема изводите на ОС-Ловеч по отношение на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Същевременно, съставът намира, че определените и наложени наказания на подсъдимия са явно несправедливи, тъй като очевидно не съответстват на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК като са несъразмерно тежки. Предвид ниската обществената опасност на подсъдимия Ф. М., високата обществената опасност на извършеното деяние, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и като намира, че в случая е налице баланс между тях, въззивният съд счита, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК - към средата на предвиденото в закона за извършеното престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4 и 5 б "б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК ( от 3 до 10 години лишаване от свобода, към момента на деянието), а именно 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Съставът намира, че кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г. вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС следва да се намали от 10 на 9 години, като остане ориентира близо до възможния максимум, тъй като за постигане целите на наказанието и най-вече на специалната превенция е необходимо срока на това наказание да бъде в по-голям размер.
Неправилно определен също така е режимът на изтърпяване на наказанието, тъй като в случая не са налице хипотезите по чл. 57 от ЗИНЗС за определяне на първоначален "строг" режим, тъй като става дума за непредпазливо, а не умишлено деяние и деецът не е правил опити да се укрива в хода на досъдебното производство. Поради това ВТАС изменя присъдата на първоинстанционния съд и в тази част, като определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и не определя типа на затворническото заведение. (съгласно измененията в ЗИНСЗ и НК от 07.02.2017 г. съдилищата вече нямат това право)
Въззивният съд е отхвърлил всички останали възражения в жалбите на защитата и частното обвинение като неоснователни и е потвърдил присъдата изцяло в останалите и части.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

23.05.2017

ВТАС потвърди наказание "доживотен затвор" за мъж, извършил грабеж, блудство, палеж и опити за убийство и изнасилване на възрастна жена.

Великотърновският апелативен съд ПОТВЪРДИ ИЗЦЯЛО присъда на ОС-Габрово по НОХД 107/2016 г., подсъдим по което е мъж от с. Дамяново

С присъдата си от 26.01.2017 г. по НОХД 107/2016, Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимия Д. С. С. от с. Дамяново , общ. Севлиево за виновен в това, че:
1. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща, находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив направил опит умишлено да умъртви Д. Ц. Г. (жена от същото село), чрез палеж, по особено мъчителен начин за пострадалата и с цел да бъдат прикрити други престъпления - грабеж, опит за съвкупление, блудство, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 т. 8, предл. 2 и т. 12, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал. 1 б. "а", вр. чл. 18 ал. 1 от НК. (опит за убийство)
2. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ - телевизор марка LG на стойност 260 лева от владението на Д. Ц. Г., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - хванал я за ръцете и я душил с найлонова торба - престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б "А" от НК (грабеж)
3. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Д. Ц. Г., като я принудил за това със сила - хванал я за ръцете, душил я с найлонова торба, с ръце и с тяло силно притискал пострадалата в областта на гръдния кош, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А", вр. чл. 18 ал. 1 от НК. (опит за изнасилване)
4. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на Д. Ц. Г., извършил действия, попадащи в състава на престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК (блудство)
5. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, чрез струпване на дрехи и хартии, които залял с бутилки ракия и слънчогледово олио и възпламенил с кибрит, запалил сграда - къща, находяща се в с. Богатово, собственост на Д. Ц. Г., на стойност 24 100 лева, имущество със значителна стойност, като нанесените щети са в размер на 5610 лева - престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК. (палеж)
На основание чл. 23 от НК, Окръжен съд - Габрово определил едно общо наказание, измежду определените за всяко едно от отделните деяния, а именно най-тежкото от тях - доживотен затвор при специален режим на изтърпяване. Със същата присъда, Д. С. С. е осъден да заплати на пострадалата Д. Ц. Г. 80 000 лева като обезщетените за причинените и неимуществени вреди и 5610 лева - имуществени вреди, в резултат от извършените престъпление.
Първоинстанционният съд е признал за невинен и е оправдал подсъдимия по повдигнатите му обвинения относно причинена средна телесна повреда на пострадалата, в резултат на престъплението грабеж, както и относно това престъпленията по чл. 150 и чл. 152 от НК да представляват "особено тежък случай".
На основание въззивна жалба от подсъдимия, в Апелативен съд - Велико Търново е било образувано ВНОХД 104/2017 г., което е било разгледано в открито съдебно заседание на 24.04.2017 г. и обявено за решаване.
Въззивният състав намира за неоснователни всички изложени в жалбата на апелатора основания за наличие на съществени процесуални нарушения, свързани с ограниченото му право на защита, както и по отношение авторството на деянията по част от обвиненията и тяхната правна квалификация. По отношение на наложеното наказание, съставът на Апелативен съд - Велико Търново намира, че то се явява справедливо. Независимо от сочените от защитата смекчаващи вината обстоятелства - относително младата възраст на подсъдимия (34г.), съдействието, оказвано на разследващите органи и фактът, че има малко дете, за което ще трябва да се грижи, той е бил осъждан 17 пъти на различни срокове лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на тези наказания, преди извършването на деянията, предмет на настоящото дело. Престъпленията, които извършва са най – вече срещу собствеността, като квалифицирани кражби, грабеж, блудство, докато престъпната му дейност ескалира в извършване на престъплението опит за убийство, предмет на настоящото дело. Според състава, правилно е прието, че подсъдимия е с много висока степен на обществена опасност и трайно изградени престъпни навици. "За това същият следва да бъде изолиран трайно от обществото и по този начин се прекрати неговата престъпна дейност. Това се налага и от факта, че предишните наказания от по три и пет години лишаване от свобода изтърпени ефективно за извършени тежки умишлени престъпления не са изиграли своята възпитаваща и възпираща функция. Не без значение е проявената бруталност при извършването на процесните престъпления срещу беззащитна, възрастна и болна жена", се посочва в мотивите към решението на ВТАС.
Предвид изложените съображения, Апелативен съд - Велико Търново потвърждава присъдата на ОС-Габрово във всичките и части. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

10.05.2017

ВТАС измени мярката за неотклонение на мъж от Варна, обвинен в държане на наркотични вещества с цел разпространение от "подписка" в "парична гаранция"

Великотърновският апелативен съд отмени определение на Окръжен съд - Варна, постановено по ЧНД 445/2017г., с което на Б. В. К. (р. 1986г.) от гр. Варна е била наложена мярка за неотклонение "подписка", във връзка с повдигнатото му от Окръжна прокуратура - Варна обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1. от НК (държане на наркотични вещества с цел разпространение).
Със своето определение по ЧНД 445/2017г. от 24.04.2017 г. Окръжен съд - Варна е отхвърлил искането на ОП-Варна за налагане на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" за Б. В. К., като вместо това е определена най-леката такава, а именно "подписка". Срещу определението е бил внесен въззивен протест от Окръжна прокуратура - Варна. Поради отвод на всички съдии от Апелативен съд-Варна, делото е било изпратено във ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. С определение на ВКС от 02.05.2017 делото е изпратено за разглеждане на Апелативен съд - Велико Търново, където е образувано ВЧНД 182/2017 г. и разгледано в открито съдебно заседание на 10.05.2017 г.
След като изслуша страните и прецени събраните по делото доказателства, съставът на Великотърновският апелативен съд постави определение, в мотивите към което посочва, че протестът на Прокуратурата е частично основателен в частта, в която той се отнася до обществената опасност на деянието. Според въззивният състав са налице достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение, че Боян В. К. е извършил именно деянието по чл. 354а ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна, съставът не споделя изложената от представителят на Прокуратурата теза за наличие на реална опасност деецът да се укрие или да извърши ново престъпление.
Поради отчетената висока обществена опасност на деянието и ниска обществена опасност на дееца (неосъждан, трудово зает, грижи се за малолетно дете, съдействал на разследването и направил самопризнания), съставът на ВТАС намира, че за постигане целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК е адекватно налагането на мярка "гаранция в пари", поради което отмени определението на ОС-Варна и взе мярка парична гаранция в размер на 4000 лева, които следва да се внесат в срок от 10 дни.

Определението на ВТАС е окончателно

04.05.2017

ВТАС насрочи дело за убийството на 27-годишна жена на пътя Русе - Бяла

Великотърновският апелативен съд насрочи дата за разглеждане на ВНОХД 172/2017 г. (Делото е за убийство на жена на пътя Русе - Бяла, подсъдим по което е съпругът на пострадалата). Първото заседание по въззивното дело ще се проведе на 29 май 2017 г. от 10.30 часа.

Със своя присъда от 13.02.2017 г. по НОХД 727/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия Б. И. С. (р. 1983г.) за виновен в това, че на 31.05.2016 г. в гр. Русе, на главен път Русе-София, в района на 12-ти километър, умишлено умъртвил Д. К. С. (р. 1989г.), като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК., първоинстанционният съд го осъдил на доживотен затвор.
Тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК (съкратено съдебно следствие), като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (чл. 371 ал. 2 от НПК). Поради това, на основание чл. 58а ал. 2 и ал. 3 от НК, определеното наказание "доживотен затвор" е заменено с 25 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Със същата присъда, Б. И. С. е осъден да заплати на К. У. А, Ш. А. А. и И. Б. И. (родителите на пострадалата и малолетния и син) на основание чл. 45 от ЗЗД сумите от по 150 000 лева на всеки от тримата, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
ВНОХД 127/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е образувано по въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия Б.И. С. В жалбата се прави оплакване, че постановената спрямо апелатора присъда е неправилна, необоснована, при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивната инстанция да я отмени и да върне делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Русе или да я измени относно квалифициращите обстоятелства по т. 6 и т. 9 на чл. 116 от НК (че убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин), като намали размера на наказанието лишаване от свобода и размера на уважените граждански искове. Апелаторът прави и оплакване, че е осъден и по т. 7 от същия член от НК (че убийството е извършено с користна цел) без такова обвинение да има в обвинителния акт на ОП-Русе.
Въззивна жалба срещу присъдата на ОС-Русе е постъпила и от родителите на пострадалата, в качеството им на частни обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник. Прави се оплакване за явна несправедвливост на наложеното редуцирано наказание лишаване от свобода и се моли то да бъде увеличено на 30 години.
На постъпилото в Апелативен съд Велико Търново дело е извършено разпределение на случаен принцип, посредством Централизираната система за разпределение на делата, като за докладчик по делото е определен съдия Милчо Ванев. Извършен е видеозапис на разпределението, съгласно възприетата практика на ВТАС по отношение делата с висок обществен интерес.

30.03.2017

ВТАС потвърди наказание от 2 години лишаване от свобода за лекарка, обвинена за смъртта на новородено в АГ-отделение в Тетевен

Великотърновският апелативен съд потвърди наказание от 2 години лишаване от свобода условно, наложено на лекарка от АГ-Тетевен с присъда на Окръжен съд - Ловеч, като измени присъдата само в частта, касаеща лишаването от право да упражнява професия.

Със своя присъда от 29.09.2016 г. по НОХД 95/2016 г. Окръжен съд Ловеч е признал подсъдимата Н. Б. (р. 1959г.) за виновна в това, че на 22 април 2015 г. в гр. Тетевен, Ловешка област, в отделение „АГ” при МБАЛ „Д-р Ангел Пешев” ЕООД – гр. Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г. от с. Глогово, обл. Ловеч, съгласно Наредба 19 и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология” , като дежурен лекар, акушер-гинеколог с призната специалност по акушерство и гинекология, нарушила чл. 80 от Закона за здравето във връзка с Правилата за добра медицинска практика – Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба 19, като:
- Въвела парентерално (вътрешно) лекарствения продукт „Окситоцин” с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. (Нарушение на глава XI, т.1.2.10 от Наредбата)
- Не проследила състоянието на родилката и не разпознала наличието на състояние „тесен таз и съмнение за пелви-фетална диспропорция” (Нарушение на глава XII, т. 2.2.5.8 и т. 2.2.5.8.8 от Наредбата),
като причинила по непредпазливост смъртта на З. П. Г. (р. 2015г, дете на родилката), поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл. 2-ро от НК, първоинстанционният съд определил наказание 2 години лишаване от свобода за Н. Б., изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. 1 от НК, ОС-Ловеч постановил подсъдимата да бъде лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от 2 години.
Срещу така постановената присъда в ОС-Ловеч са постъпили въззивни жалби от подсъдимата и от частните обвинители, чрез техните процесуални представители.
В жалбата си подсъдимата Н. Б. прави оплакване, че постановената спрямо нея присъда е неправилна, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да я признае за невинна, като я оправдае по въведеното обвинение или да я отмени и да върне делото на ЛОС за ново разглеждане от друг състав.
В жалбата си частните обвинители правят оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право и молят за изменение на присъдата в тази насока, като бъдат увеличени размерите на същите около или над средния предвиден в закона.
На основание двете жалби, в Апелативен съд - Велико Търново е било образувано ВНОХД 380/2016 г., разгледано в открито съдебно заседание на 13.02.2017 г. и обявено за решаване.
Въззивният съд изцяло споделя установената фактическа обстановка и правните изводи на първата инстанция по приложението на закона и частично по определяне на вида и размера на наказанията и тяхната индивидуализация. Съставът на ВТАС намира, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по безспорен начин. При служебната проверка не са констатирани съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата или на останалите страни и да са основание за отмяна на присъдата. Съставът на въззивния съд намира жалбите както на подсъдимата, така и на частното обвинение за неоснователни, като е изложил подробни мотиви в решението си по отношение на тях.
Въззивният съд обаче счита, че подсъдимата не следва да бъде лишена от правото да упражнява в случая лекарска професия въобще, а само от правото да упражнява дейност по специалността „Акушерство и гинекология”, поради което счита, че присъдата в тази част следва да бъде изменена в интерес на подсъдимата. Поради това с постановеното решение, присъдата на ОС-Ловеч е изменена само в частта за наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява лекарска професия” за срок от две години от влизане на присъдата в сила, вместо което Апелативен съд - Велико Търново я лишава от правото да упражнява лекарска професия като акушер-гинеколог за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Решението на ВТАС подлежи на обжалване пред ВКС.

24.03.2017

ВТАС потвърди наказание от 6 г. лишаване от свобода за водач, причинил по непредпазливост смъртта на пешеходец

Със свое решение по ВНОХД 48/2017 г. Великотърновският апелативен съд потвърди присъда по НОХД 519/2016 г. на Окръжен съд - Велико Търново, в частта в която подсъдимият е признат за виновен и осъден на 6 години лишаване от свобода за причинена смърт по непредпазливост, в следствие на допуснато ПТП.

Със своята присъда от 05.01.2017 г. по НОХД 519/2016 г., Окръжен съд - Велико Търново е признал подсъдимия Б. Д. Д. (р.1986г.) от Горна Оряховица за виновен в това, че на 08.10.2016 г., около 16 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. "Васил Левски" до н. 2А, при управление на МПС - лек автомобил "Мерцедес CLS 320" с великотърновска регистрация, собственост на Г. Н. Л. от гр. Горна Оряховица, движейки се със скорост от 99,8 км./ч. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП (указващ водачите на ППС категория "В" в населено място да не превишават скоростта на движение 50 км./ч) и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП ("При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре") и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г.Д. (р. 1945г.) от гр. Горна Оряховица, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
На основание чл. 343 ал. 3, предл. последно, б "б", вр. ал. 1 б "в", вр. чл. 342 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, Окръжен съд - Велико Търново определил наказание от девет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие) редуцирал до 6 години лишаване от свобода, които подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 343г. от НК, със същата присъда, подсъдимият се лишава от право да управлява МПС за срок от 9 години.
Срещу присъдата е била подадена жалба от процесуалния представител на подсъдимия, на основание на която е образувано ВНОХД 48/2017 г. в Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата се правят оплаквания за допуснато процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание.
Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 06.03.2017 г. и обявено за решаване. В заседанието, подсъдимият и процесуалният му защитник са заявили, че поддържат жалбата, но уточняват, че оплакванията им са конкретно по отношение на размера на наложеното наказание. Представителят на Апелативна прокуратура е заел становище да се потвърди присъдата на ОС-Велико Търново като правилна и законосъобразна.
Съставът на въззивния съд е намерил жалбата за изцяло неоснователна.
При определяне размера на наказанието първоинстанционния съд е приел наличието на баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства ОС-Велико Търново е отчел процесуалното поведение на подсъдимия, който съжалява за случилото се, две деца, за които и той полага грижи, както и неговото здравословно състояние. Като отегчаващи са отчетени миналите осъждания на подсъдимия, лошите характеристични данни, броя и тежестта на допуснатите нарушения по ЗДвП.
Въззивният състав, обаче намира, че не са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства следните такива: скоростта с която е управлявал лекия автомобил е почти два пъти по – голяма като стойност над максимално допустимата за управление на автомобил в населено място, ПТП става на оживено място, с утежнен трафик на автомобили и пешеходци.
Съставът отбелязва в мотивите към решението, че при отчитането и на тези допълнителни отегчаващи вината обстоятелства, би се стигнало до увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Липсата на протест от страна на прокурора обаче не позволява на въззивния състав да влоши правното положение на подсъдимия, поради което присъдата следва да бъде потвърдена в тази и част.
Въззивният съд е изменил присъдата на ВТОС единствено в частта, в която режимът на изтърпяване на наказанието е определен като "строг", като вместо това, в съответствие с изменението на чл. 57 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.) го е изменил на "общ", както и по отношение на определения тип затворническо заведение, в който да се търпи наказанието, тъй като с измененията на чл. 41 ал. 6 от НК и чл. 306 ал. 1 т. 2 от НПК (в сила от 07.02.2017), съдът вече няма правомощия да определя това.
Решението на ВТАС подлежи на обжалване и протест пред ВКС.

22.03.2017

ВТАС потвърди решение, с което на лекар от Велико Търново е наложена глоба от 1500 лева за неправомерно получена имотна облага.

Със свое решение по ВНАХД 87/2017 г. Великотърновският апелативен съд потвърди изцяло решение на Окръжен съд - Велико Търново, с което лекар от Онкохирургичното отделение на "Комплексен онкологичен център" - гр. Велико Търново е признат за виновен в това за извършена работа да е получил имотна облага, която не му се следва и след като е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК му било наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. Решението на ВТАС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Със свое решение по АНД 22/2016 г. от 06.02.2017 г, състав на Окръжен съд - Велико Търново признал подсъдимия И. П. П. (р.1968 г. от гр. В. Търново) за виновен в това, че в периода от 25.05.2016 г. до 30.06.2016 в гр. В. Търново, в условията на продължавано престъпление, на три пъти, за извършена работа получил от Г. Р. С. (мъж от гр. Габрово) и Й. Г. С. (жена от гр. Габрово) имотна облага, която не му се следва - пари в общ размер на 600 лева като:
- На 25.05.2016 г. в гр. Велико Търново, за извършена работа - медицински преглед, хоспитализиране и оперативно лечение на установена формация на лявата гърда на Й. Г. С., в Онкохирургичното отделение на "Комплексен онкологичен център - В. Търново" ЕООД, получил от Г. Р. С. имотна облага, която не му се следва - парична сума в размер на 300 лева.
- На 29.06.2016 г. и 30.06.2016 г., в гр. Велико Търново, за извършена работа - насочване за извършване на медицински преглед, изследвания и лечение на Й. Г. С получил от нея сумата от общо 300 лева (по 150 лева на всяка от двете посочени дати) - престъпление по чл. 225б ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Съдът е приел, че са налице и трите изискуеми предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК поради което постановил подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и вместо това му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева в полза на държавата.

Решението на ВТОС било обжалвано от защитника на подсъдимия пред Апелативен съд - Велико Търново, на което основание било образувано ВНАХД 87/2017, разгледано в открито заседание на 13.03.2017 г. и обявено за решаване.
Основните възражения на жалбоподателя и защитата му се свеждат до неправилната оценка, дадена от първоинстанционния съд на фактите, довела да отхвърляне на тезата, че за първите две суми в размер на 300 лв и 150 лв, не съществуват обективни и убедителни доказателства, а третата сума е била реално дължима. Въззивният състав обаче е преценил тези възражения на жалбоподателя като неоснователни и намерил възприетите от първоинстанционния съд фактически положения за правилно установени. Според състава на ВТАС, първоинстанционният съд е направил и верни правни изводи, свързани с обективната и субективна страна на престъплението по чл. 225б ал. 1 от НК.
В мотивите си, въззивният съд сочи, че за съставомерността на това престъпление е достатъчно от обективна страна да е установено по несъмнен начин, че деецът е получил имотна облага, която не му се е следвала, като не е необходимо да бъде доказано „искането” на такава облага. Безспорно е било доказано и че отделните суми са получени от Иван П. П. за извършена от него работа в качеството му на лекар хирург в КОЦ-В.Търново ЕООД за медицински преглед, изследване, хоспитализиране и оперативно лечение, извършено от него и от други негови колеги лекари в същото здравно заведение, без последните да имат знание за действията му. Тези суми не са му били дължими, тъй като диагностиката и болничното оперативно лечение на здравно осигурените онкологично болни пациенти е гарантирано от НЗОК. Получената от обвиняемия имотна облага в размер на сумата 600лв е допълнителна сума, недължаща се и различна от следващото се по силата на трудовото правоотношение заплащане. Жалбоподателят се е облагодетелствал, съгласявайки се да получи и приемайки сумата 600лв, след като е извършил работа, за която получава трудово възнаграждение, определено по съответния ред.
Предвид изложените съображения, съставът на ВТАС намира, че не може да бъде удовлетворено искането на защитата за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на обвиняемия. Отхвърлено е и искането на защитата за преквалифициране на деянието в такова по чл. 225б ал. 3 от НК, тъй като според въззивния съд, размерът на получената имотна облага от 600 лева при МРЗ за страната 420 лева няма как да бъде определен като малозначителен. Законсъобразно първоинстанционният съд е приел, че спрямо обвиняемия д-р П. са налице визираните в нормата на чл. 78а ал. 1 НК предпоставки, поради което прилагането му (освобождаване от наказателна отговорност) се явява задължително.
По отношение на размера на глобата, въззивният съд намира, че той е съобразен с преобладаващите смекчаващи отговорността обстоятелства, със семейното и имотното състояние на подсъдимия и трудовото възнаграждение, което получава. "Същевременно обаче настоящата инстанция не може да пренебрегне високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия, което дори и предвид народопсихологически характеристики, предизвиква негативен личен и обществен резонанс. Този доминиращ утежняващ несъставомерен субективен елемент навежда въззивния съд на извод, че отмерена в размер на 1500лв., глобата е в състояние да повлияе превъзпитателно върху дееца и в крайна сметка да изпълни заложените в нормата на чл. 36 НК цели на наказанието", се посочва в мотивите на решението на ВТАС.

ВТАС потвърди присъда за инспектор по приходите, обвинен в получаване на подкуп.

Със свое решение по ВНОХД 367/2016 г. Великотърновският апелативен съд потвърди изцяло присъда на Окръжен съд - Ловеч, постановена по дело за подкуп и потвърди наказание от 3 години лишаване от свобода условно, 4000 лева глоба и лишаване от права за инспектор по приходите в ТД на НАП.

Със своя присъда от 11.10.2016. по НОХД 347/2014, Окръжен съд - Ловеч е признал подсъдимия Д. М. Д. от гр. Ловеч за виновен в това, че в гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, за периода от 08.07.2012 - 13.10.2012 г. като длъжностно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново - изнесено работно място гр. Ловеч, на 08.07.2012 г. поискал дар от И. Х. Х. (жена от гр. Ябланица) - 5000 лева, на 04.10.2012 г. поискал дар от същата жена - 10 000 лева, на 13.10.2012 г. приел дар от нея - 3000 лева, който не му се следва, за да не изпълни служебните си задължения по чл. 3 ал. 1 от ДОПК, относно изискването за обективност за установяване безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производството по чл. 110 ал. 3 от ДОПК, по време на извършване на данъчна проверка за установяване на факти и обстоятелства на ЕТ "И. Х." -гр. Ябланица.
На основание чл. 301 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, Окръжен съд - Ловеч осъдил Д. М. Д. на 3 години лишаване от свобода, както и да заплати 4000 лева глоба в полза на държавата. На основание чл. 66 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд отложил изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" условно, с изпитателен срок от пет години.
Със същата присъда и на основание чл. 301 ал. 4, вр. чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7, подсъдимият е лишен и от право да заема длъжност в държавната администрация, свързана с данъчното и осигурителното законодателство, както да упражнява финансово-счетоводна дейност за срок от 3 години.

Присъдата била обжалвана от подсъдимия чрез двамата му защитници пред Апелативен съд - Велико Търново. С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова по силата, на която Даниел Д. да бъде признат за невинен и оправдан.
На основание жалбите, във ВТАС било образувано ВНОХД 367/2016 г., разгледано в открито съдебно заседание на 20.02.2017 г. и обявено за решаване. В съдебното заседание пред въззивната жалбатата е поддържана от защитата и от подсъдимия, а представителят на Апелативна прокуратура е заел становище да се потвърди атакуваният съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
След като съобразил направените с жалбата оплаквания, становищата на страните и след служебна проверка по чл. 314 от НПК, съставът на ВТАС намерил жалбата за изцяло неоснователна. В мотивите към решението си, въззивният съд е изложил подробна обосновка защо приема изводите на първоинстанционния съд по отношение на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието за правилни и обосновани. Отхвърлени като неоснователни са и твърденията на защитата за наличие на съществени процесуални нарушения, свързани с немотивираност на даденото разрешение за ползване на СРС в хода на досъдебното производство, действията на И. Х. Х. като "служител под прикритие", унищожаване на информация, свързана с прилагането на СРС, липсата на прилагане на документацията за ползваните СРС и изготвените чрез тях ВДС (веществени доказателствени средства) към досъдебното производство, липса на опис на вида на документите в протокол за доброволно предаване, приложен в досъдебното производство както и засекретяването на мотивите към присъдата по НОХД 347/2014 на Окръжен съд - Ловеч.
Присъдата не е била обжалвана и протестирана в частта за наложените наказания, и контролната инстанция при извършване на проверка на присъдата на основание чл. 314, ал. 2 НПК, не е установила обстоятелства в полза на подсъдимия Д. Д., водещи до смекчаване на наказателната му отговорност. Поради същото присъдата е потвърдена и в частта за наложеното наказание.
Решението на ВТАС подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок.

10.03.2017

ВТАС потвърди наказания от по 3 години лишаване от свобода и 20 000 лева глоба по дело за пране на пари

Със свое решение по ВНОХД 333/2016 г. Великотърновският апелативен съд потвърди изцяло присъда на Окръжен съд - Плевен, постановена по НОХД 816/2015 г., като потвърди наказания от по 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева за всеки от двамата подсъдими, както и отнемане на финансови средства (предмет на престъплението) в общ размер на 177 000 лева.

Със своя присъда от 12.07.2016 г. по НОХД 816/2015г, Окръжен съд Плевен е признал подсъдимия М. А. (македонски гражданин с постоянен адрес в гр. София) за виновен в това, че на 07.07.2011 г. в гр. Плевен извършил два пъти финансова операция с имущество – парична сума в размер на 83 000 лева, за която знаел, че е придобита от А. Б. К. чрез тежко умишлено престъпление – измама по чл. 210, ал. 1 т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
На основание чл. 253 ал. 4, вр. ал. 3 т. 2, вр. ал. 1 предл. 1 (пране на пари), вр. чл. 54 и чл. 66 ал. 1, първоинстанционният съд го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил условно с изпитателен срок от пет години, като е наложил на подсъдимия и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 253 ал. 6 от НК, М. А. е осъден и да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 83 000 лева.
Със същата присъда ОС Плевен е признал за виновен и подсъдимия А. Б. К. от гр. Плевен в това, че на 06.07.2011 г. в гр. Плевен извършил на два пъти финансова операция с недвижимо имущество – парична сума в размер на 94 000 лева, за която знаел, че е придобита от него чрез тежко умишлено престъпление – измама по чл. 210, ал. 1 т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 от НК. На основание чл. 253 ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, в. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 66 ал. 1 от НК, на подсъдимия е определено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено условно с изпитателен срок от 5 години, както и да заплати глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 253 ал. 6 от НК, А. Б. К. е осъден и да заплати сумата от 94 000 лева в полза на държавата.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, Окръжен съд Плевен е определил едно общо наказание, измежду наложените на подсъдимия по три предишни наказателни дела от общ характер в РС и ОС Плевен, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, като е увеличил на основание чл. 24 ал. 1 от НК това наказание с шест месеца и е определили А. Б. К. да изтърпи общо 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Към него е присъединил и наказанието глоба в размер на 20 000 лева, както и това по чл. 253 ал. 6 от НК, с което е постановено той да заплати 94 000 лева в полза на държавата.
Присъдата на Окръжен съд - Плевен е обжалвана пред ВТАС чрез въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдими.
В Апелативен съд - Велико Търново е било образувано ВНОХД 333/2016 г., разгледано от тричленен състав в открито заседание на 20 февруари 2017 г. и обявено за решаване.
Въззивният състав, като се съобразил с направените с жалбите оплаквания, становищата на страните, изложени пред въззивната инстанция, и след като извършена служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 НПК е намерил жалбите за изцяло неоснователни.
Апелативния съд приема, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства и авторството на деянието, осъществено от двамата подсъдими е доказано по безспорен и категоричен начин. Съставът намира за правилни и изводите по отношение на правната квалификация на деянието.
Подсъдимите и техните процесуални представители не са обжалвали присъдата в частта по отношение на вида и размера на наложените наказания, въззивният състав също намира, че са правилно определени, поради което ги потвърждава изцяло.
Съставът е отхвърлил като неоснователни и възраженията по отношение прилагането на чл. 24 ал. 1 от НК по отношение на А. Б. К., с което на последния е наложено едно общо наказание (увеличено с шест месеца) за деянието по настоящото обвинение и тези, за които е бил признат за виновен по предишни наказателни дела. Според Апелативния съд, присъдата и в тази и част се явява законосъобразна - осъденият ще е със статут на еднократно осъждан, налице е завишена степен на обществена опасност на подсъдимия A. Б. К, и за изпълнение на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК биха се изпълнили по отношение на този подсъдим, именно чрез приложението на чл. 24, ал. 1 НК.
Решението на Апелативен съд - Велико Търново подлежи на обжалване пред ВКС.

23.02.2017

ВТАС отхвърли като неоснователен колективен иск от 131 граждани срещу Община Пловдив и РИОСВ-Пловдив относно нивата на замърсяване на атмосферния въздух в града.


Със свое решение по ВГРД 239/2016 г. Великотърновският апелативен съд ПОТВЪРДИ решение на Окръжен съд - гр. Смолян, постановено по гр. д. 24/2013 г., с което се отхвърля като неоснователен и недоказан колективен иск на фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и 131 граждани срещу Община Пловдив и РИОСВ -гр. Пловдив.

В колективният иск, заведен срещу Община Пловдив и РИОСВ -гр. Пловдив, "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и четирима граждани, към които в последствие се присъединяват още 127 се посочва, че в процесния период (2007-2011г.), въздухът в гр. Пловдив е бил силно замърсен с фини прахови частици (ФПЧ) под 10 микрона, многократно над допустимите в нормативните актове концентрации. Ответниците - Община Пловдив и РИОСВ-гр. Пловдив били информирани с проблема, като РИОСВ-гр. Пловдив е извършвала непрекъснати измервания на качеството на въздуха в гр. Пловдив и констатирала многократни превишения на нормите, която информация постъпвала и в Община Пловдив. Според ищците, двете институции били наясно, че планираните мерки за решаване на проблема системно не били изпълнявани.

Ищците настояват Община Пловдив и РИОСВ-Пловдив да бъдат осъдени да преустановят бездействието, да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в Община Пловдив, като в срок от шест месеца след влизане в сила на съдебното решение, да осигурят достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на ФПЧ в атмосферния въздух.

Поради отводи на съставите от Окръжен съд - Пловдив, да разгледа колективния иск е бил определен Окръжен съд - Смолян, във връзка с което е образувано гр. д. 24/2013 г. Със свое решение от 24.02.2015 г. по делото, ОС-Смолян е отхвърлил иска по отношение на Община Пловдив като неоснователен и недоказан, а по отношение на РИОСВ-Пловдив го е оставил без разглеждане като недопустим. Решението, в частта касаеща РИОСВ-Пловдив е било обжалвано пред Пловдивския апелативен съд, който го отменил и върнал делото в тази му част за ново разглеждане от ОС-Смолян. С решение от 18.11.2015 г., Окръжен съд - Смолян се произнесъл по отношение на частта от иска срещу РИОСВ-Пловдив, като го отхвърлил като неоснователен и недоказан.

И двете решения на ОС-Смолян били обжалвани от ищците пред Апелативен съд - Пловдив, като жалбоподателите твърдят, че решенията са постановени в нарушение на материалния закон. Поради отводи на съставите във въззивния съд, да разгледа делото бил определен Апелативен съд - Велико Търново.
По жалбите във ВТАС било образувано ВГРД 239/2016 г., разгледано в открито заседание на 28 септември 2016 г. и обявено за решаване.

След анализ на многобройния доказателствен материал по делото приложен в общо 31 тома, в това число изготвени пет експертизи (съдебно счетоводна, съдебно екологична, съдебно метеорологична, съдебно автотехническа и съдебна експертиза по въпросите на озеленяването), съставът на въззивния съд намира, че Община Пловдив е предприела достатъчно действия (изброени подробно в мотивите към решението), във връзка с подобряване на качеството на атмосферния въздух, в рамките на законовите и правомощия. В решението си, въззивният съд сочи, че макар действително не са достигнати нормативно установените нива на ФПЧ10, Общината е предприела действия в тази посока като недостигането на нормативно допустимите нива не се дължи на бездействието на ответника, а в по-голяма степен е предопределено от разположението на гр.Пловдив, от положението му на важен транспортен център, както и от обстоятелството че за преодоляване на фоновото замърсяване са необходими действия на национално ниво, а не само такива на отделните местни институции. Съставът на ВТАС намира, че не е доказана връзката между твърдените от ищците действия и бездействия и твърдяното увреждане.
По отношение на РИОСВ-Пловдив, въззивният съд намира, че инспекцията, като регионален орган, осъществяващ държавната политика по опазване на околната среда, не е допуснала незаконосъобразно бездействие. По делото се установява, че в случая са налице обективни фактори, които са представлявали пречка за постигане на пълен ефект от предприетите действия от органа (изброени подробно в мотивите към решението), а именно климатичната, релефна и географска особеност на гр.Пловдив; високото фоново ниво на замърсяване на страната и региона, състоянието на съседните общини и на въздуха в тях; битовото отопление; наличието на много необработваеми земи до града; състоянието на републиканските пътища до града.
РИОСВ има преки законови задължения по отношение на контрола върху замърсяването от промишлеността и индустрията, но заключенията на вещите лица определят влиянието на промишлеността върху замърсяването с ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 като много малко и поставят индустрията на последно място сред тези фактори.
В решението си, съставът на ВТАС сочи, че като правилни, двете решения на ОС-Смолян следва да бъдат потвърдени, а въззивните жалби против тях следва да бъдат оставени без уважение. Потвърдена е частна жалба на ищците, касаеща съдебните разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.


(Пълният текст на мотивите по ВГРД 239/2016 г. можете да прочетете, ако отворите този линк )

14.02.2017

 ВТАС измени присъда по дело за смърт по непредпазливост, причинена в следствие на умишлено нанесена телесна повреда


Със свое решение по ВНОХД 350/2016 г. Великотърновският апелативен съд ИЗМЕНИ присъда на Окръжен съд - Велико Търново, постановена по НОХД 261/2016 г., като намали размера на наложеното наказание на подсъдимия.

Със своя присъда от 14.10.2016 г. по НОХД 261/2016, Окръжен съд - Велико Търново е признал подсъдимия Н. М. Б. от с. Горна Оряховица за виновен в това, че на 29.03.2015 г. около 05.30 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. "Отец Герасим", до кръстовището с ул. "Отец Паисий", причинил по непредпазливост смъртта на П. Р. П. от гр. Горна Оряховица, в следствие на умишлено нанесена му на 29.03.2015 г. около 05.00 часа на същото място, ( чрез удар с юмрук в лицето, с който го повалил на земната повърхност), средна телесна повреда, изразяваща се във вклиняване на малкия и главен мозък от тежък мозъчен оток и вътречерепен кръвоизлив, в резултат от тежка черепно-мозъчна травма, довела до временно разстройство за здравето, реално опасно за живота.
На основание чл. 124 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал .2, вр. ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд определил наказание в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК (делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие) редуцирал с една трета и наложил наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, в затвор или затворническо общежитие от открит тип.
Със същата присъда, Н. М. Б. е осъден и да заплати на Й. И. Д. (р. 1955г.) сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от 29.03.2015 г. до окончателното и изплащане.
Срещу присъдата е била подадена жалба от подсъдимия, чрез процесуалният си представител, като с жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, и искане за постановяване на решение, по силата, на което присъдата да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода до размер даващ основание за приложението на чл. 66 НК. (условно наказание). В съдебно заседание жалбата е поддържана.

След като разгледал делото в открито съдебно заседание на 23.01.2017 г., съставът на въззивния съд е приел, че жалбата е частично основателна. Апелативният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд по отношение на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, но не и по отношение на размера на определеното наказание.
Според въззивния съд, Окръжен съд - Велико Търново неправилно не е отчел чистото съдебно минало, младата възраст и добрите характеристични данни на подсъдимия Н. М. Б. като смекчаващи вината обстоятелства, в противоречие с дългогодишната константна съдебна практика на ВС и ВКС в тази насока.
Предвид изложеното, въззивният състав намира, че размера на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,добри характеристични данни, трудово ангажиран и към момента, студент, млада възраст – на 20 г. към момента на извършване на престъплението, сега на 21 г., изразено разкаяние за извършеното. Като отегчаващи обстоятелства се отчитат хулиганския мотив, употребата на алкохол в немалко количество, упоритост при извършване на деянието, опит да се прикрие като автор на престъплението. Поради това съставът на ВТАС намира, че наказанието следва да се определи под предвидения от закона среден размер, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирани според изискванията на чл. 58а от НК до 3 години лишаване от свобода.
Независимо, че при този размер на определеното наказание е приложима разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК за условно осъждане, съставът на ВТАС намира, че подсъдимият следва да изтърпи ефективно наказанието си с оглед на високата степен на обществена опасност на деянието и настъпилия тежък вредоносен резултат. "Приложението на института на условното осъждане, въпреки наличието на формалните предпоставки за това, би се оказало необосновано снизхождение за подсъдимия, независимо от положителните данни за неговата личност. Както личната, така и генералната превенция, предвидена в чл. 36 НК, с оглед на ескалиращите деяния от този вид, биха се постигнали само с ефективно изтърпяване на определеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода", се посочва в мотивите към решението на съда.
Въззивният съд е изменил присъдата и в частта по отношение на приложението на чл. 59 от НК, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, зачита времето подсъдимият е с мярка за неотклонение „ Домашен арест „ считано от 31. 03. 15 г. до 30. 11. 15 г., като два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода. Също така е отменена частта по отношение на определяне на типа на затворническото заведение, в което да бъде изтърпяно наказанието, тъй като съгласно последното изменение на НПК, съдът вече няма правомощия да определя това.
По отношение на гражданско-осъдителната част, присъдата на Окръжен съд - Велико Търново е потвърдена изцяло.
Решението на Апелативен съд - Велико Търново подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок.

09.02.2017

ВТАС потвърди наказание "доживотен затвор без замяна" по делото "Стрелецът от Лясковец"


Със свое решение по ВНОХД 202/2016 г. Великотърновският апелативен съд ПОТВЪРДИ ИЗЦЯЛО присъда на Окръжен съд - Велико Търново, постановена по НОХД 462/2014 г. (Делото "Стрелецът от Лясковец")

С присъдата по НОХД 462/2014, Окръжен съд Велико Търново е признал подсъдимия П. С. П. (54г.) за виновен в това, че на 14.03.2014 г., около 6 часа в Лясковец, ул. „Капитан Дядо Никола” 12, ет. 1 ап. 1, предумишлено, по начин опасен за живота на мнозина – с полуавтоматична ловна карабина „Arsenal”, модел „SLR – 95 H”, кал. 7,62х39 мм и полуавтоматична едноцевна пушка “BAIKAL”, модел „MP-153”, кал. 12 /12х89/, направил опит да умъртви повече от едно лице – (пет лица, чиито имена представляват класифицирана информация по ЗМВР и ЗЗКИ) и умъртвил Е. Е. Ш. – всички в качеството им на полицейски ор

5000 гр. Велико Търново, ул. Васил Левски 16; тел. (062) 600-730; факс (062) 600-731 email: vtas@abv.bg  
USAID Тази Интернет страница е създадена с подкрепата на Инициатива за укрепване на съдебната система на ААМР