В АПЕЛАТИВЕН СЪД
елико Търново
 Бързи 
Връзки
Ok
Начало
История
Компетентност
Структура
Съдебен район
ОС В. Търново
ОС Габрово
ОС Ловеч
ОС Плевен
ОС Русе
Деловодство
График на делата
Електронно дело
Справки по дела
Решени дела
Вътрешни правила за публикуване на съдебните актове
Пресслужба
Новини
Бюлетин
Дела с обществен интерес
Видеоразпределение на дела
Архив
Годишен доклад
Бюджет
Достъп до обществена информация
Защита на личните данни
Декларации
Свободни работни места
Полезно
Списък на вещите лица
ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА
Обяви
Контакти
Приемни дни
 Пресслужба    Дела с обществен интерес  
 Дела с обществен интерес

20.12.2018

ВТАС потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ за мъж, обвинен в изнасилване на жена в гр. Бяла Черква, в следствие на което е настъпила смъртта и.


След проведено открито съдебно заседание по ВЧНД 456/2018 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди определение на Окръжен съд – Велико Търново по ЧНД 458/2018 г., с което по отношение на обвиняемия Д. Г. (р.2000г.) от гр. Бяла Черква е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по искане на Окръжна прокуратура – Велико Търново, във връзка с повдигнатото на същия обвинение по чл. 152 ал. 4 т. 4 – изнасилване, представляващо особено тежък случай, в следствие на което е настъпила смъртта на пострадалата - 70 годишна жена от гр. Бяла Черква.
ВЧНД 456/2018 г. е образувано на основание въззивна жалба от защитника на обвиняемия срещу определието на Окръжния съд, поддържана в съдебното заседание. Защитата излага съображения, че първоинстанционният съд е постановил своето определение, като е отчел само формално предпоставките по чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК, без да анализира някои доказателства по делото и обстоятелства, като младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало и наличието на постоянен адрес. Защитата моли за отмяна на определението на ВТОС и налагане на мярка „домашен арест“ на подсъдимия.
Съставът на Апелативен съд – Велико Търново намира, че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателства по делото в цялост и споделя изцяло изводите му по отношение необходимостта от налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което счита жалбата за неоснователна и като такава я оставя без уважение.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване.

ВТАС оправда акушерка от АГ Тетевен по повдигнатото и обвинение за причинена смърт по непредпазливост на новородено дете.

Със своя присъда от 19.12.2018 г. по ВНОХД 20/2018 година, Апелативен съд – Велико Търново отмени присъда на Окръжен съд Ловеч от 29.09.2016 г. по НОХД 95/2016 г., с която подсъдимата Н. Б. (р. 1959г.) е била призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл. 123 ал. 1 предл. 2 от НК и осъдена на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години (условно). На основание чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. 1 от НК, ОС-Ловеч постановил подсъдимата да бъде и лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от 2 години.
Вместо това, на основание чл. 336, вр. чл. 334 от НПК, Апелативен съд – Велико Търново призна подсъдимата Н. Б. за невинна в това, на 22 април 2015 г. в гр. Тетевен, Ловешка област, в отделение „АГ” при МБАЛ „Д-р Ангел Пешев” ЕООД – гр. Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г. от с. Глогово, обл. Ловеч, съгласно Наредба 19 и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология” , като дежурен лекар, акушер-гинеколог с призната специалност по акушерство и гинекология, да е нарушила чл. 80 от Закона за здравето във връзка с Правилата за добра медицинска практика – Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба 19, като въвела парентерално (вътрешно) лекарствения продукт „Окситоцин” с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. и не проследила състоянието на родилката и не разпознала наличието на състояние „тесен таз и съмнение за пелвеофетална диспропорция”. (Нарушения на глава XI, т.1.2.10 и глава XII, т. 2.2.5.8 и т. 2.2.5.8.8 от Наредбата), като причинила по непредпазливост смъртта на З. П. Г, дете на родилката, като я оправдава изцяло по повдигнатото и Окръжна прокуратура – Ловеч обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК.

Присъдата на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.
Подсъдимата е обвинена от Прокуратурата в извършването конкретно и само на тези две нарушения, в следствие на които, според държавното обвинение, е настъпил вредоносния резултат.
Апелативен съд – Велико Търново разглежда повторно делото, след като решението от 29.03.2017 г. по ВНОХД 380/2016 г. на съда бе обжавално пред Върховния касационен съд и последният го отмени със свое решение от 10.01.2018 г. и върна делото за разглеждане от нов състав на въззивния съд с указания за назначаване на нова съдебно-медицинска експертиза, която да изясни определени посочени в решението на ВКС обстоятелства и въпроси.
В изпълнение на задължителните указания, дадени в решението на ВКС, при разглеждането на делото от Апелативен съд – Велико Търново бе допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от седем вещи лица и приета в открито съдебно заседание, проведено на 11.06.2018 г. По искане на апелативния прокурор и частните обвинители, бе допусната и повторна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от други седем вещи лица, приета в съдебно заседание на 19.12.2018 г.
Други нови доказателства в рамките на производството по ВНОХД 20/2018 г. не бяха сочени и въззивният съд се произнесе със своя съдебен акт след приключване на съдебното следствие на 19.12.2018 г.
Мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в съответния изискуем от НПК срок.

22.11.2018

ВТАС увеличи наказанията на трима подсъдими по дело за грабеж с убийство в с. Български извор

Със свое решение по ВНОХД 296/2018 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново измени присъда на Окръжен съд – Ловеч по дело за грабеж с убийство в с. Български извор, като увеличи наложените на подсъдимите наказания.

Със своя присъда от 27.04.2018 г. по НОХД 74/2018 г., Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимите Р. Д. Б. от гр. Златица, М. И. Е. от гр. София и Б. Г. Г. от гр. София за виновни в това, че на 19.12.2016 г., в с. Български извор, обл. Ловеч, в съучастие помежду си като извършители, чрез взломяване на метална каса отнели от владението на И.И. М. (р. 1936г.) от с. Български извор сумата от 25 000 лева, златни монети и златни бижута, всичко на обща стойност 33 440 лева, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът е придружен с убийството на И. И. М., и по отношение на Р. Д. Б. е извършен в условията на опасен рецидив.
На основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198, ал. 1, (по отношение на Р. Д. Б. и във вр. с чл. 199 ал. 1, т. 4), вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие), Окръжен съд – Ловеч е определил наказания за подсъдимите, както следва:
- За Р.Д. Б. – наказание „доживотен затвор“, заменено по реда на чл. 58а от НК с 25 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
- За М. И. Е. и Б. Г. Г. – 19 години и 6 месеца лишаване от свобода за всеки от тях, редуцирани по реда на чл. 58а от НК до 13 години лишаване от свобода които да изтърпят при първоначален строг режим
Със същата присъда, тримата са осъдени да заплатят солидарно помежду си на гражданските ищци Т. М. М. и А. И. К. сумата от 33 440 лева като обезщетение за претърпените от гражданските ищци имуществени вреди и по 150 000 лева за всяка от двете, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат от престъплението.
На основание подадени въззивни жалби от подсъдимите и от частните обвинители и граждански ищци, в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНОХД 296/2018 г., насрочено и разгледано в открито съдебно заседание на 29 октомври 2018 г., когато е обявено и за решаване.
Съставът на Великотърновския апелативен съд намира за правилни изводите на Окръжен съд – Ловеч по отношение фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, както и тяхното авторство. Въззивният съд обаче намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата, имащи отношение към наказателната отговорност на подсъдимите и приема жалбите на частните обвинители, с които се иска увеличение на размера на наказанията за частично основателни. Според състава, в рамките на общата много висока степен на обществена опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива още по- висока такава, характеризираща се с изключителност, тъй като подсъдимите са били трима, с изключителна лекота са посегнали на човешкия живот, за да придобият пари и вещи, чиито размер предварително не са знаели. Посегателството е било осъществено над човек, в напреднала възраст и след една значителна предварителна подготовка. Съдът намира, че е завишена обществената опасност и на всеки от тримата подсъдими и след преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по отношение на всеки един от тях, счита, че наказанието на Р.Д. Б. следва да се измени, като след замяната на наказанието „доживотен затвор“ по реда на чл. 58а от НК се увеличи от 25 години лишаване от свобода на 27 години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимите М.И. Е. и Б.Г. Г. , съдът намира, че следва да им се наложи наказание „доживотен затвор“, което след замяната по реда на чл. 58а от НК да се редуцира до 23 години лишаване от свобода.
Въззивният съд намира жалбите, както на подсъдимите, така и на гражданските ищци срещу уваженията размер на гражданските искове за неимуществени вреди за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Окръжен съд – Ловеч да бъде потвърдена в тази част.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

29.09.2018

ВТАС потвърди оправдателна присъда за причинена смърт по непредпазливост при взрив на природен газ в Севлиево


Великотърновският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Габрово, постановена на 13.02.2018 г. по НОХД 7/2017 г., с която първоинстанционният съд е признал С.А. С. (р.1962г.) за невинен в това, че на 08.03.2014 г., около 22.00 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Васил Левски“, като главен инженер на „Севлиевогаз 2000“ АД, да е причинил смъртта на А. С. А. (р.2003г.) и средни телесни повреди на А. С. А. (жена, р. 1998г.) , поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – при разпределение на природен газ не изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 1, т.1-3 и чл. 190 т.1-3 от Закона за енергетиката; чл. 247 ал. 1, т. 1,3, чл. 251 ал. 1, чл. 253 ал. 1, т. 1,2,4 и чл. 294 ал. 1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация, инсталациите и уредите за природен газ; чл. 10, чл. 12, ал. 2, чл. 16, чл. 49 ал. 1 и чл. 50 от Правила за управление на газоразпределителните мрежи, приети от ДКЕВР и задълженията си за осигуряване на безопасно разпределение на природен газ и установяване и отстраняване на течове, като не е предприел действия за контрол на техническото стъовние на газопреносната система с цел установяване изтичането на природен газ, не установил и не отстранил възникнал теч край жилището на пострадалия, от който се натрупала достатъчно концентрация и произвела взрив, причинил увреждания, несъвместими с живота на пострадалия А. С. А. На основание чл. 304 от НПК, Окръжен съд – Габрово оправдал подсъдимия по повдигнатите му от прокуратурата обвинения по чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 134 ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК
На основание постъпил въззивен протест от Окръжна прокуратура – Габрово, в Апелативен съд – Велико Търново бе образувано ВНОХД 238/2018 г., разгледано в открито заседание и обявено за решаване на 10 септември 2018 г. В заседанието, представителят на Апелативна прокуратура заяви, че поддържа изцяло протеста на ОП-Габрово, с който се иска присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на посочените престъпления. Защитата на подсъдмия зае становище присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Съставът на Апелативен съд – Велико Търново намира протеста на Окръжна прокуратура – Габрово за неоснователен. Извършена е служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК, с обстоен анализ на събраните по делото доказателства, относно фактическата обстановка, като съдът намира, че подсъдимият не е извършил твърдяните от прокуратурата нарушения на нормативните актове и правила, в следствие на които се твърди, че е настъпил вредоносния резултат.
С оглед на това, Апелативен съд – Велико Търново потвърждава изцяло присъдата на Окръжен съд - Габрово като правилна и законосъобразна.
Решението на ВТАС подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.

26.02.2018
ВТАС насрочи дело по обвинение в държане и опит за пренасяне през граница на над 50 килограма хероин

Великотърновският апелативен съд насрочи дата за разглеждане на ВНОХД 78/2018 г. (Делото e по обвинение срещу две лица за държане и опит за пренасяне през граница на над 50 килограма хероин). Първото заседание по въззивното дело ще се проведе на 12 март 2018 г. от 11.30 часа.

Със своя присъда от 30.10.2017 г. по НОХД 494 /2017 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите С. К. К. (р.1969г.) от с. Оряхово, обл. Стара Загора и Й.А. Й. (р.1982г.) от гр. Варна за виновни в това, че на 21.01.2017 г., в Русе, на ГКПП „Дунав мост“, трасе – изход, в съизвършителство помежду си, направили опит без надлежно разрешение, да пренесат през границата на страната високорисково наркотично вещество – 50, 391 кг. хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите на 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2 015 640 лева, като деянието останало недовършено по независещи от волята им причини, поради което и на на основание чл. 242 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд определил наказания от 13 години лишаване от свобода и 150 000 лева глоба за С. К. К. и 10 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба за Й. А. Й.
Със същата присъда, двамата подсъдими са били признати за виновни и в това, че на 21.01.2017 г. от с. Оряховица, обл. Стара Загора до ГКПП „Дунав мост“ трасе – изход в Русе, в съизвършителство помежду си държали с цел разпространение горепосоченото високорисково наркотично вещество, поради което и на основание чл. 354 „а“, ал. 2, изр. 2 пр. 4, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Русе определил наказания от 10 години лишаване от свобода и 60 000 лева глоба за С. К. К. и 8 години лишаване от свобода и 30 000 лева глоба за Й. А. Й.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд – Русе групирал наказанията за отделните деяния и определил за подсъдимите наказания 13 години лишаване от свобода и 150 000 лева глоба за С. К. К. и 10 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба за Й. А. Й. , като наказанията лишаване от свобода да бъдат изтърпени при първоначален „строг режим“
Със същата присъда, двамата подсъдими са признати за невинни по първоначалното обвинение по чл. 242 ал. 4 пр. 1 от НК.
Срещу присъдата на Окръжен съд – Русе са постъпили въззивни жалби от подсъдимия Й. А. Й., едната от които е подадена лично, а другата е подадена чрез защитника му и въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. К. К. В жалбите не са направени искания за допускане, събиране и проверка на нови доказателства от страна на въззивния съд.
На основание въззивните жалби, делото е изпратено в Апелативен съд – Велико Търново, като след постъпването му е извършено разпределение на случаен принцип, посредством Централизираната система за разпределение на делата, като за докладчик по делото е определен съдия Красен Георгиев. Извършен е видеозапис на разпределението, съгласно възприетата практика на ВТАС по отношение делата с висок обществен интерес.

18.01.2018

ВТАС насрочи дело по обвинение срещу служител на РУ на МВР- Русе, обвинен в разгласяване на информация, представляваща държавна тайна.

Великотърновският апелативен съд насрочи дата за разглеждане на ВНОХД 16/2018 г. (Делото e по обвинение срещу служител на РУ на МВР – Русе, обвинен в разгласяване на информация, представляваща държавна тайна, както и в противозаконно държане на боеприпаси). Първото заседание по въззивното дело ще се проведе на 12 февруари 2018 г. от 10.00 часа.

Със своя присъда от 13.11.2017 г. по НОХД 497/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия В. Н. Д. от гр. Русе за виновен в това, че на 16.11.2016 г. и на 17.11.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, като служител в Първо РУ на МВР – Русе на длъжност Разузнавач V степен, Група „Противодействие на Криминалната престъпност“, Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ на МВР – Русе, разгласил информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗККИ – като тази информация се съдържа в план относно провеждане на действия по разследването по прокурорска преписка на ОП-Русе, класифициран с гриф за сигурност „Поверително“ и свързаните с него оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ), като съобщил на М. И. И. за извършваните действия и лица по плана и ОИМ, която информация му станала известна по служба.
На основание чл. 357, ал. 1, изр. 1 от НК, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, ОС-Русе осъдил подсъдимия на 3 години лишаване от свобода за това деяние.
Подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че през периода от 02.09.2016 г. до 15.12.2016 г. в гр. Русе, разгласил на М. И. И. сведения от друго естество – информация, съдържаща се интегрирана информационна система „Справки“ на МВР, отнасяща се до две лица, а именно – данни от националния регистър на българските данни за самоличност – адресна регистрация, както и данни от АИС „КАТ“ – регистрация на МПС и техните собственици, което не представлява държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон.
На основание чл. 360 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд определил наказание от 1 година лишаване от свобода за това деяние.
В. Н. Д. бил признат за виновен и в това, че на 16.12.2016 г. в гр. Русе, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 56 броя пистолетни патрони, калибър 9х18мм., без да има надлежно разрешение за това.
На основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК, ОС-Русе го осъдил на 2 години лишаване от свобода за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд наложил едно общо наказание измежду определените за отделните деяния, а именно най-тежкото от тях – 3 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим.

Срещу присъдата на Окръжен съд – Русе е постъпил въззивен протест на Окръжна прокуратура – Русе. В него се твърди неправилност на присъдата, поради явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагат съображения за това. С протеста се моли общото наказание, наложено на подсъдимия на основание чл. 23 ал. 1 от НК да бъде увеличено от три на пет години лишаване от свобода.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от защитника на подсъдимия. Прави се оплакване, че постановената присъда е неправилна. Защитникът моли тя да бъде отменена, като деянието по чл. 357 ал. 1 от НК (разгласяване на сведения, представляващи държавна тайна) бъде преквалифицирано в такова по чл. 360 от НК (разгласяване на сведения, които не представляват държавна тайна, но разгласяването им е забранено със закон), както и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК (противозаконно държане на боеприпаси), поради наличие на основанията за прилагане на чл. 9 ал. 2 от НК (малозначителност)
На основание въззивният протест и въззивната жалба, делото е изпратено в Апелативен съд – Велико Търново, като след постъпването му е извършено разпределение на случаен принцип, посредством Централизираната система за разпределение на делата, като за докладчик по делото е определен съдия Петя Стоянова. Извършен е видеозапис на разпределението, съгласно възприетата практика на ВТАС по отношение делата с висок обществен интерес.

11.01.2018

ВТАС върна за ново разглеждане дело за кражба от музей „Освободителна война“ в гр. Бяла

Със свое решение по ВНОХД 491/2017 г., Великотърновският апелативен съд отмени присъда на Окръжен съд – Русе по дело за кражба от музей „Освободителна война“ в гр. Бяла и върна делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Със своя присъда от 31.05.2017 г. по НОХД 719/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите Т. И. С. (р. 1956г.) от гр. Ямбол, Д. И. М. (р.1967г.) от гр. Бяла и Т. И. Й. (р.1968г.) от гр. Бяла за виновни в това, че на неустановени дати през периода от началото на 2008 г. до 03.10.2013 г. в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление, на неизвестен брой пъти, след предварителен сговор с Т. И. Й. и с Димитрина И. М. (и двете от гр. Бяла), в немаловажен случай, отнели чужди движими вещи (9 броя фотографски репродукции, 5 броя пушки, 8 броя униформи, 11 броя пики, параходен фенер и емайлирана табелка), заведени в основния и в научно-спомагателния фондове на музей „Освободителна война“ (понастоящем Исторически музей - гр. Бяла) на обща стойност 467 334 лева, от владението на Община Бяла, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и предмет на кражбата са оръжия.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, първоинстанционният съд осъдил Т. И. С. на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, ОС-Русе осъдил Т.И. Й. и Д.И.М. на по 6 години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда, Т. И. С. бил признат за виновен и в това, че на 11.08.2014 г. в гр. Ямбол, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, а именно осем броя монети (седем римски и една македонска), на обща стойност 429 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2 и 3, чл.36 и чл. 55 ал. 1, т.2 б „б“ от НК, ОС-Русе определил шест месеца пробация за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание, което подсъдимият да изтърпи, а именно по-тежкото от тях (8 години лишаване от свобода).
Срещу присъдата на ОС-Русе са били подадени въззивен протест от Русенска окръжна прокуратура, въззивна жалба от подсъдимия Т. И. С. и двамата му защитници, въззивна жалба от подсъдимата Д. И. М. и нейния защитник и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Т. И. Й., на основание на които в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД 491/2017 г.

Въззивният съд е разгледал делото в открито заседание на 04.12.2017 г. и го е обявил за решаване.
Съставът на Апелативен съд намира, че жалбите (поддържани и в съдебното заседание) са частично основателни, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, допуснати както в досъдебното производство, така и в съдебното производство пред първата инстанция.
В обстоятелствената част на обвинителния акт на прокуратурата липсват фактически обстоятелства, конкретизиращи времето на извършване на което и да било от деянията, за които на подсъдимите са повдигнати обвинения. По този начин е невъзможно да се установи дали те са извършени в условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК.
По този начин обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, което се явява съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебното производство.
Същото нарушение е било отстранимо в съдебното производство пред първата инстанция, като е следвало първоинстанционният съд да упражни своите правомощия по чл. 249 ал. 2 вр. с ал. 1 и да върне делото на прокурора. Като не е сторил това, първоинстанционния съд сам е извършил съществено процесуално нарушение.
Въззивният съд няма правомощията да санира тези нарушения като върне делото на прокурора, поради което намира, че следва да отмени постановената от Окръжен съд – Русе осъдителна присъда и да върне делото на първоинстанционния съд.

Решението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 02.11.2017

ВТАС насрочи дело за кражба на експонати на обща стойност от 467 334 лева от музей „Освободителна война“ в гр. Бяла

Великотърновският апелативен съд насрочи дата за разглеждане на ВНОХД 491/2017 г. (Делото за кражба на ценни експонати от музей в гр. бяла). Първото заседание по въззивното дело ще се проведе на 4 декември 2017 г. от 15.00 часа.

Със своя присъда от 31.05.2017 г. по НОХД 719/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимите Т. И. С. (р. 1956г.) от гр. Ямбол, Д.И. М. (р.1967г.) от гр. Бяла и Т. И. Й. (р.1968г.) от гр. Бяла за виновни в това, че на неустановени дати през периода от началото на 2008 г. до 03.10.2013 г. в гр. Бяла, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление, на неизвестен брой пъти, след предварителен сговор с Т. И. Й. и с Д.И. М. (и двете от гр. Бяла), в немаловажен случай, отнели чужди движими вещи (9 броя фотографски репродукции, 5 броя пушки, 8 броя униформи, 11 броя пики, параходен фенер и емайлирана табелка), заведени в основния и в научно-спомагателния фондове на музей „Освободителна война“ (понастоящем Исторически музей - гр. Бяла) на обща стойност 467 334 лева, от владението на Община Бяла, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и предмет на кражбата са оръжия.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, първоинстанционният съд осъдил Т. И. С. на 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл. 196а, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 10, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 36 и чл. 55 ал. 1, т. 1, ОС-Русе осъдил Т. И. Й. и Д. И.М. на по 6 години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Със същата присъда, Т. И. С. бил признат за виновен и в това, че на 11.08.2014 г. в гр. Ямбол, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, а именно осем броя монети (седем римски и една македонска), на обща стойност 429 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2 и 3, чл.36 и чл. 55 ал. 1, т.2 б „б“ от НК, ОС-Русе определил шест месеца пробация за това деяние.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание, което подсъдимият Т. И. С. да изтърпи, а именно по-тежкото от тях (8 години лишаване от свобода).

Срещу присъдата на Окръжен съд – Русе са подадени въззивен протест от Русенска окръжна прокуратура, въззивна жалба от подсъдимия Т. И. С. и двамата му защитници, въззивна жалба от подсъдимата Д.И. М. и нейния защитник и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Т.И. Й., на основание на което в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД 491/2017 г.
На постъпилото в Апелативен съд Велико Търново дело е извършено разпределение на случаен принцип, посредством Централизираната система за разпределение на делата, като за докладчик по делото е определен съдия Красен Георгиев. Извършен е видеозапис на разпределението, съгласно възприетата практика на ВТАС по отношение делата с висок обществен интерес.

02.10.2017

ВТАС потвърди наказание от 8 години лишаване от свобода за неправоспособен водач, обвинен в причиняване на смърт при ПТП след употреба на алкохол

Великотърновският апелативен съд постанови решение по ВНОХД 296/2017 г, с което потвърди присъда на Окръжен съд – Русе, с която е признат за виновен водач, обвинен в причиняване на смърт по непредпазливост на едно лице и средни телесни повреди на две лица, в резултат на ПТП, като водачът е управлявал МПС без да има правоспособност и под въздействието на алкохол. ВТАС е изменил само частично присъдата в частта, в която подсъдимият признат за виновен да е извършил деянието вследствие нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. (виж по-долу)

Със своя присъда от 29.05.2017 г. по НОХД 302/2017 г., Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия М. Д. Д. от гр. Русе за виновен, в това, че на 03.09.2016 г. на главен път I-2 Русе-Варна, при управление на МПС - лек автомобил "Фолскваген Венто", нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 3. 1, чл. 16. ал. 1. т. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – С. Д. С. (р. 1962г. в гр. Щръклево) и средна телесна повреда на две лица - Н. С. З. и С. Ш. М. - и двете от с. Щръклево, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 промила, деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност и случат е особено тежък.
На основание чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343 ал. 3, пр. 1, пр. 3 и пр. 5, б "б", пр. 2, вр. ал. 1 б "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) и чл. 54 от НК, Окръжен съд - Русе го осъдил на 8 години лишаване от свобода.
Със същата присъда, М. Д. Д. е признат за виновен и в това, че на 03.09.2016 г. на главен път I-2, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление - управлявал МПС, лек автомобил "Фолксваген Венто" без съответно СУМПС.
На основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 373 ал. 2, вр. чл.372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК, вр. чл. 58а (съкратено съдебно следствие) и чл. 54 от НК, Окръжен съд - Русе го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, както и да заплати 1200 лв. глоба.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, ОС-Русе определил едно общо наказание измежду наложените за двете деяния, а именно по-тежкото от тях - 8 години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим и да заплати 1200 лева глоба в полза на държавата.

Срещу така постановената присъда е била подадена жалба от страна на защитника на подсъдимия, в която се сочат доводи, че наказанието е несправедливо завишено, а също така и че не е установена причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия. Твърди се, че са налице неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, като се моли да бъде намален размера на наложеното наказание, или съставът да бъде преквалифициран в такъв за причиняване на телесна повреда.
На основание въззивната жалба, делото е постъпило в Апелативен съд – Велико Търново, който е образувал ВНОХД 296/2017 г., разгледал го в открито съдебно заседание на 18.09.2017 г. и го е обявил за решаване.
Според въззивния съд, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Твърдението, че връзката между смъртта на Стефан Д. С. и настъпилото ПТП не е пряко доказана се оборва от заключението на вещите лица в изготвените единична и тройна съдебномедицински експертизи. Също така, със заявеното си желание делото да премине по реда на чл. 371 ал. 2 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства за тях.
По отношение размера на наложеното наказание, въззивният съд намира, че ОС-Русе е следвало действително да отчете като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст и здравословното състояние на дееца, но приема наказанието като правилно определено, предвид високата обществена опасност на дееца и деянието, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
ВТАС е изменил присъдата единствено частта, в която подсъдимият е признат за виновен да е извършил деянието в резултат от нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, тъй като същото деяние е квалифициращ елемент на самата норма на чл. 343 ал. 3 от НК, по която деецът е обвинен.
Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд

 

11.07.2017
ВТАС потвърди присъда от 25 години затвор за убийството на 27-годишна жена на пътя Русе - Бяла

Великотърновският апелативен съд потвърди присъда на ОС-Русе, по НОХД 727/2016 г. срещу мъж, обвинен в убийството на съпругата си. Въззивният съд измени присъдата само в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен да е извършил деянието с користна цел.

Със своя присъда от 13.02.2017 г. по НОХД 727/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия Б. И. С. (р. 1983г.) за виновен в това, че на 31.05.2016 г. в гр. Русе, на главен път Русе-София, в района на 12-ти километър, умишлено умъртвил Д. К. С. (р. 1989г.), като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК., първоинстанционният съд го осъдил на доживотен затвор.
Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК (съкратено съдебно следствие), като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (чл. 371 ал. 2 от НПК). Поради това, на основание чл. 58 ал. 2 и ал. 3 от НК, определеното наказание "доживотен затвор" е заменено с 25 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Със същата присъда, Б. И. С. е осъден да заплати на К. У. А, Ш. А. А. и И. Б. И. (родителите на пострадалата и малолетния и син) на основание чл. 45 от ЗЗД сумите от по 150 000 лева на всеки от тримата, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от престъплението.
ВНОХД 172/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е образувано по въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия Б. И. С. В жалбата се прави оплакване, че постановената спрямо апелатора присъда е неправилна, необоснована, при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Апелаторът прави и оплакване, че е осъден и по т. 7 от същия член на НК (че убийството е извършено с користна цел) без такова обвинение да има в обвинителния акт на ОП-Русе.
Въззивна жалба срещу присъдата на ОС-Русе е постъпила и от родителите на пострадалата, в качеството им на частни обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник. Прави се оплакване за явна несправедливост на наложеното редуцирано наказание лишаване от свобода и се моли то да бъде увеличено на 30 години.

Делото е разгледано в открито съдебно заседание от тричленен състав на Апелативен съд - Велико Търново и обявено за решаване на 12.06.2017 г. Съставът е приел изложените в жалбите възражения за изцяло неоснователни, с изключение на частта, касаеща т. 7 от чл. 116 от НК - че убийството е извършено с користна цел. Такова обвинение не е било предявявано на подсъдимия Б. И. С., липсва в обвинителния акт, както и липсват мотиви за него в присъдата на Окръжен съд - Русе. Поради това, съставът на въззивния съд приема, че става въпрос за техническа грешка в диспозитива на присъдата по НОХД 727/2017 и със своето решение признава подсъдимия за невинен да е извършил деянието по този състав от НК.
По отношение на размера на наказанието, въззивният съд намира, че определеното от ОС-Русе наказание "доживотен затвор" изцяло съответства на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Първостепенният съд с оглед провеждането на съкратено съдебно следствие е заменил доживотния затвор с лишаване от свобода, като е индивидуализирал наказанието в размера, определен от чл. 58а ал. 3, вр. ал. 2 от НК - от 15 до 30 години лишаване от свобода, а именно - 25 години лишаване от свобода, като е приел лек превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Въззивният съд посочва в мотивите си, че не следва да се надценява направеното от подсъдимия самопризнание, включително и на досъдебното производство, както и изразеното съжаление в последната му дума пред Окръжния съд. Същият е извършил убийството пред погледите на множество свидетели-очевидци, изхвърлил е ножа в храстите, взел си е телефона, заключил е колата и се е укривал повече от три часа. Всички изтъкнати от апелатора смекчаващи обстоятелства са взети предвид при конкретизирането на срока на определеното му наказание лишаване от свобода и допълнително намаляване на наказанието, без реално обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл. 36 от НК.
Поради това, съставът на ВТАС е потвърдил изцяло присъдата на ОС-Русе по отношение на наказанието на подсъдимия. Потвърдена изцяло е и в частта по отношение на предявените граждански искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.


ВТАС измени присъдата на ОС-Ловеч по делото „Лесидрен”

Великотърновският апелативен съд постанови решение по ВНОХД 129/2017 г. (Делото за пътното произшествие край Лесидрен през август 2015 г.), с което измени присъдата на първоинстанционния съд като намали наложеното му наказание от 8 години лишаване от свобода на
6 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Със своя присъда от 01.07.2016 г. по НОХД 367/2015 г. Окръжен съд Ловеч е признал подсъдимия Ф. А. М. (р. 1987г.) за виновен в това, че на 11.08.2015 г., около 18.50 ч. на път 35 409 (посока на движение от с. Лесидрен, Ловешка област към гр. Троян), в землището на с. Лесидрен, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80”, собственост на А. О. А от гр. Ловеч, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ред 2, кол. 2-ра от ЗДвП („При избиране скоростта на движение на водача на ППС – категория „В”е забранено да превишава скорост от 90 км/ч. извън населено място), като се движел със скорост 122,44 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на В. И. Ц. (р. 1999г) от гр. Троян и М. Д. Ц. (р. 1999г.) от с. Лесидрен, както и средни телесни повреди на П. М. Б. (момиче, р. 2000 г. от гр. София).
На основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 4-то и 5-то, б „б”, вр чл. 342 ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, Окръжен съд Ловеч е осъдил Ф. А. М. на 8 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда и на основание чл. 343г. от НК, първоинстанционният съд лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 10 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и частните обвинители, чрез техните процесуални представители и в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано въззивно наказателно дело от общ характер 129/2017 г., което е разгледано в открито съдебно заседание и обявено за решаване на 26.06.2017 г.
Със своето решение, въззивният съд изцяло приема изводите на ОС-Ловеч по отношение на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Същевременно, съставът намира, че определените и наложени наказания на подсъдимия са явно несправедливи, тъй като очевидно не съответстват на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК като са несъразмерно тежки. Предвид ниската обществената опасност на подсъдимия Ф. М., високата обществената опасност на извършеното деяние, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и като намира, че в случая е налице баланс между тях, въззивният съд счита, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК - към средата на предвиденото в закона за извършеното престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4 и 5 б "б“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК ( от 3 до 10 години лишаване от свобода, към момента на деянието), а именно 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Съставът намира, че кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г. вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС следва да се намали от 10 на 9 години, като остане ориентира близо до възможния максимум, тъй като за постигане целите на наказанието и най-вече на специалната превенция е необходимо срока на това наказание да бъде в по-голям размер.
Неправилно определен също така е режимът на изтърпяване на наказанието, тъй като в случая не са налице хипотезите по чл. 57 от ЗИНЗС за определяне на първоначален "строг" режим, тъй като става дума за непредпазливо, а не умишлено деяние и деецът не е правил опити да се укрива в хода на досъдебното производство. Поради това ВТАС изменя присъдата на първоинстанционния съд и в тази част, като определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и не определя типа на затворническото заведение. (съгласно измененията в ЗИНСЗ и НК от 07.02.2017 г. съдилищата вече нямат това право)
Въззивният съд е отхвърлил всички останали възражения в жалбите на защитата и частното обвинение като неоснователни и е потвърдил присъдата изцяло в останалите и части.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

23.05.2017

ВТАС потвърди наказание "доживотен затвор" за мъж, извършил грабеж, блудство, палеж и опити за убийство и изнасилване на възрастна жена.

Великотърновският апелативен съд ПОТВЪРДИ ИЗЦЯЛО присъда на ОС-Габрово по НОХД 107/2016 г., подсъдим по което е мъж от с. Дамяново

С присъдата си от 26.01.2017 г. по НОХД 107/2016, Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимия Д. С. С. от с. Дамяново , общ. Севлиево за виновен в това, че:
1. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща, находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив направил опит умишлено да умъртви Д. Ц. Г. (жена от същото село), чрез палеж, по особено мъчителен начин за пострадалата и с цел да бъдат прикрити други престъпления - грабеж, опит за съвкупление, блудство, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 т. 8, предл. 2 и т. 12, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал. 1 б. "а", вр. чл. 18 ал. 1 от НК. (опит за убийство)
2. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ - телевизор марка LG на стойност 260 лева от владението на Д. Ц. Г., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - хванал я за ръцете и я душил с найлонова торба - престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б "А" от НК (грабеж)
3. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Д. Ц. Г., като я принудил за това със сила - хванал я за ръцете, душил я с найлонова торба, с ръце и с тяло силно притискал пострадалата в областта на гръдния кош, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А", вр. чл. 18 ал. 1 от НК. (опит за изнасилване)
4. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, в къща находяща се в с. Богатово, при условията на опасен рецидив, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на Д. Ц. Г., извършил действия, попадащи в състава на престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК (блудство)
5. На 03.06.2016 г. между 3 и 5 часа сутринта, чрез струпване на дрехи и хартии, които залял с бутилки ракия и слънчогледово олио и възпламенил с кибрит, запалил сграда - къща, находяща се в с. Богатово, собственост на Д. Ц. Г., на стойност 24 100 лева, имущество със значителна стойност, като нанесените щети са в размер на 5610 лева - престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК. (палеж)
На основание чл. 23 от НК, Окръжен съд - Габрово определил едно общо наказание, измежду определените за всяко едно от отделните деяния, а именно най-тежкото от тях - доживотен затвор при специален режим на изтърпяване. Със същата присъда, Д. С. С. е осъден да заплати на пострадалата Д. Ц. Г. 80 000 лева като обезщетените за причинените и неимуществени вреди и 5610 лева - имуществени вреди, в резултат от извършените престъпление.
Първоинстанционният съд е признал за невинен и е оправдал подсъдимия по повдигнатите му обвинения относно причинена средна телесна повреда на пострадалата, в резултат на престъплението грабеж, както и относно това престъпленията по чл. 150 и чл. 152 от НК да представляват "особено тежък случай".
На основание въззивна жалба от подсъдимия, в Апелативен съд - Велико Търново е било образувано ВНОХД 104/2017 г., което е било разгледано в открито съдебно заседание на 24.04.2017 г. и обявено за решаване.
Въззивният състав намира за неоснователни всички изложени в жалбата на апелатора основания за наличие на съществени процесуални нарушения, свързани с ограниченото му право на защита, както и по отношение авторството на деянията по част от обвиненията и тяхната правна квалификация. По отношение на наложеното наказание, съставът на Апелативен съд - Велико Търново намира, че то се явява справедливо. Независимо от сочените от защитата смекчаващи вината обстоятелства - относително младата възраст на подсъдимия (34г.), съдействието, оказвано на разследващите органи и фактът, че има малко дете, за което ще трябва да се грижи, той е бил осъждан 17 пъти на различни срокове лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на тези наказания, преди извършването на деянията, предмет на настоящото дело. Престъпленията, които извършва са най – вече срещу собствеността, като квалифицирани кражби, грабеж, блудство, докато престъпната му дейност ескалира в извършване на престъплението опит за убийство, предмет на настоящото дело. Според състава, правилно е прието, че подсъдимия е с много висока степен на обществена опасност и трайно изградени престъпни навици. "За това същият следва да бъде изолиран трайно от обществото и по този начин се прекрати неговата престъпна дейност. Това се налага и от факта, че предишните наказания от по три и пет години лишаване от свобода изтърпени ефективно за извършени тежки умишлени престъпления не са изиграли своята възпитаваща и възпираща функция. Не без значение е проявената бруталност при извършването на процесните престъпления срещу беззащитна, възрастна и болна жена", се посочва в мотивите към решението на ВТАС.
Предвид изложените съображения, Апелативен съд - Велико Търново потвърждава присъдата на ОС-Габрово във всичките и части. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

10.05.2017

ВТАС измени мярката за неотклонение на мъж от Варна, обвинен в държане на наркотични вещества с цел разпространение от "подписка" в "парична гаранция"

Великотърновският апелативен съд отмени определение на Окръжен съд - Варна, постановено по ЧНД 445/2017г., с което на Б. В. К. (р. 1986г.) от гр. Варна е била наложена мярка за неотклонение "подписка", във връзка с повдигнатото му от Окръжна прокуратура - Варна обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1. от НК (държане на наркотични вещества с цел разпространение).
Със своето определение по ЧНД 445/2017г. от 24.04.2017 г. Окръжен съд - Варна е отхвърлил искането на ОП-Варна за налагане на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" за Б. В. К., като вместо това е определена най-леката такава, а именно "подписка". Срещу определението е бил внесен въззивен протест от Окръжна прокуратура - Варна. Поради отвод на всички съдии от Апелативен съд-Варна, делото е било изпратено във ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. С определение на ВКС от 02.05.2017 делото е изпратено за разглеждане на Апелативен съд - Велико Търново, където е образувано ВЧНД 182/2017 г. и разгледано в открито съдебно заседание на 10.05.2017 г.
След като изслуша страните и прецени събраните по делото доказателства, съставът на Великотърновският апелативен съд постави определение, в мотивите към което посочва, че протестът на Прокуратурата е частично основателен в частта, в която той се отнася до обществената опасност на деянието. Според въззивният състав са налице достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение, че Боян В. К. е извършил именно деянието по чл. 354а ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна, съставът не споделя изложената от представителят на Прокуратурата теза за наличие на реална опасност деецът да се укрие или да извърши ново престъпление.
Поради отчетената висока обществена опасност на деянието и ниска обществена опасност на дееца (неосъждан, трудово зает, грижи се за малолетно дете, съдействал на разследването и направил самопризнания), съставът на ВТАС намира, че за постигане целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК е адекватно налагането на мярка "гаранция в пари", поради което отмени определението на ОС-Варна и взе мярка парична гаранция в размер на 4000 лева, които следва да се внесат в срок от 10 дни.

Определението на ВТАС е окончателно

04.05.2017

ВТАС насрочи дело за убийството на 27-годишна жена на пътя Русе - Бяла

Великотърновският апелативен съд насрочи дата за разглеждане на ВНОХД 172/2017 г. (Делото е за убийство на жена на пътя Русе - Бяла, подсъдим по което е съпругът на пострадалата). Първото заседание по въззивното дело ще се проведе на 29 май 2017 г. от 10.30 часа.

Със своя присъда от 13.02.2017 г. по НОХД 727/2016 г. Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия Б. И. С. (р. 1983г.) за виновен в това, че на 31.05.2016 г. в гр. Русе, на главен път Русе-София, в района на 12-ти километър, умишлено умъртвил Д. К. С. (р. 1989г.), като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК., първоинстанционният съд го осъдил на доживотен затвор.
Тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК (съкратено съдебно следствие), като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (чл. 371 ал. 2 от НПК). Поради това, на основание чл. 58а ал. 2 и ал. 3 от НК, определеното наказание "доживотен затвор" е заменено с 25 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Със същата присъда, Б. И. С. е осъден да заплати на К. У. А, Ш. А. А. и И. Б. И. (родителите на пострадалата и малолетния и син) на основание чл. 45 от ЗЗД сумите от по 150 000 лева на всеки от тримата, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
ВНОХД 127/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е образувано по въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия Б.И. С. В жалбата се прави оплакване, че постановената спрямо апелатора присъда е неправилна, необоснована, при допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивната инстанция да я отмени и да върне делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Русе или да я измени относно квалифициращите обстоятелства по т. 6 и т. 9 на чл. 116 от НК (че убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин), като намали размера на наказанието лишаване от свобода и размера на уважените граждански искове. Апелаторът прави и оплакване, че е осъден и по т. 7 от същия член от НК (че убийството е извършено с користна цел) без такова обвинение да има в обвинителния акт на ОП-Русе.
Въззивна жалба срещу присъдата на ОС-Русе е постъпила и от родителите на пострадалата, в качеството им на частни обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник. Прави се оплакване за явна несправедвливост на наложеното редуцирано наказание лишаване от свобода и се моли то да бъде увеличено на 30 години.
На постъпилото в Апелативен съд Велико Търново дело е извършено разпределение на случаен принцип, посредством Централизираната система за разпределение на делата, като за докладчик по делото е определен съдия Милчо Ванев. Извършен е видеозапис на разпределението, съгласно възприетата практика на ВТАС по отношение делата с висок обществен интерес.

30.03.2017

ВТАС потвърди наказание от 2 години лишаване от свобода за лекарка, обвинена за смъртта на новородено в АГ-отделение в Тетевен

Великотърновският апелативен съд потвърди наказание от 2 години лишаване от свобода условно, наложено на лекарка от АГ-Тетевен с присъда на Окръжен съд - Ловеч, като измени присъдата само в частта, касаеща лишаването от право да упражнява професия.

Със своя присъда от 29.09.2016 г. по НОХД 95/2016 г. Окръжен съд Ловеч е признал подсъдимата Н. Б. (р. 1959г.) за виновна в това, че на 22 април 2015 г. в гр. Тетевен, Ловешка област, в отделение „АГ” при МБАЛ „Д-р Ангел Пешев” ЕООД – гр. Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г. от с. Глогово, обл. Ловеч, съгласно Наредба 19 и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология” , като дежурен лекар, акушер-гинеколог с призната специалност по акушерство и гинекология, нарушила чл. 80 от Закона за здравето във връзка с Правилата за добра медицинска практика – Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба 19, като:
- Въвела парентерално (вътрешно) лекарствения продукт „Окситоцин” с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. (Нарушение на глава XI, т.1.2.10 от Наредбата)
- Не проследила състоянието на родилката и не разпознала наличието на състояние „тесен таз и съмнение за пелви-фетална диспропорция” (Нарушение на глава XII, т. 2.2.5.8 и т. 2.2.5.8.8 от Наредбата),
като причинила по непредпазливост смъртта на З. П. Г. (р. 2015г, дете на родилката), поради което и на основание чл. 123, ал. 1, предл. 2-ро от НК, първоинстанционният съд определил наказание 2 години лишаване от свобода за Н. Б., изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. 1 от НК, ОС-Ловеч постановил подсъдимата да бъде лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от 2 години.
Срещу така постановената присъда в ОС-Ловеч са постъпили въззивни жалби от подсъдимата и от частните обвинители, чрез техните процесуални представители.
В жалбата си подсъдимата Н. Б. прави оплакване, че постановената спрямо нея присъда е неправилна, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да я признае за невинна, като я оправдае по въведеното обвинение или да я отмени и да върне делото на ЛОС за ново разглеждане от друг състав.
В жалбата си частните обвинители правят оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право и молят за изменение на присъдата в тази насока, като бъдат увеличени размерите на същите около или над средния предвиден в закона.
На основание двете жалби, в Апелативен съд - Велико Търново е било образувано ВНОХД 380/2016 г., разгледано в открито съдебно заседание на 13.02.2017 г. и обявено за решаване.
Въззивният съд изцяло споделя установената фактическа обстановка и правните изводи на първата инстанция по приложението на закона и частично по определяне на вида и размера на наказанията и тяхната индивидуализация. Съставът на ВТАС намира, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по безспорен начин. При служебната проверка не са констатирани съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата или на останалите страни и да са основание за отмяна на присъдата. Съставът на въззивния съд намира жалбите както на подсъдимата, така и на частното обвинение за неоснователни, като е изложил подробни мотиви в решението си по отношение на тях.
Въззивният съд обаче счита, че подсъдимата не следва да бъде лишена от правото да упражнява в случая лекарска професия въобще, а само от правото да упражнява дейност по специалността „Акушерство и гинекология”, поради което счита, че присъдата в тази част следва да бъде изменена в интерес на подсъдимата. Поради това с постановеното решение, присъдата на ОС-Ловеч е изменена само в частта за наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява лекарска професия” за срок от две години от влизане на присъдата в сила, вместо което Апелативен съд - Велико Търново я лишава от правото да упражнява лекарска професия като акушер-гинеколог за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Решението на ВТАС подлежи на обжалване пред ВКС.

24.03.2017

ВТАС потвърди наказание от 6 г. лишаване от свобода за водач, причинил по непредпазливост смъртта на пешеходец

Със свое решение по ВНОХД 48/2017 г. Великотърновският апелативен съд потвърди присъда по НОХД 519/2016 г. на Окръжен съд - Велико Търново, в частта в която подсъдимият е признат за виновен и осъден на 6 години лишаване от свобода за причинена смърт по непредпазливост, в следствие на допуснато ПТП.

Със своята присъда от 05.01.2017 г. по НОХД 519/2016 г., Окръжен съд - Велико Търново е признал подсъдимия Б. Д. Д. (р.1986г.) от Горна Оряховица за виновен в това, че на 08.10.2016 г., около 16 часа, в гр. Горна Оряховица, на ул. "Васил Левски" до н. 2А, при управление на МПС - лек автомобил "Мерцедес CLS 320" с великотърновска регистрация, собственост на Г. Н. Л. от гр. Горна Оряховица, движейки се със скорост от 99,8 км./ч. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП (указващ водачите на ППС категория "В" в населено място да не превишават скоростта на движение 50 км./ч) и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП ("При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре") и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г.Д. (р. 1945г.) от гр. Горна Оряховица, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
На основание чл. 343 ал. 3, предл. последно, б "б", вр. ал. 1 б "в", вр. чл. 342 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, Окръжен съд - Велико Търново определил наказание от девет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК (съкратено съдебно следствие) редуцирал до 6 години лишаване от свобода, които подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 343г. от НК, със същата присъда, подсъдимият се лишава от право да управлява МПС за срок от 9 години.
Срещу присъдата е била подадена жалба от процесуалния представител на подсъдимия, на основание на която е образувано ВНОХД 48/2017 г. в Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата се правят оплаквания за допуснато процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание.
Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 06.03.2017 г. и обявено за решаване. В заседанието, подсъдимият и процесуалният му защитник са заявили, че поддържат жалбата, но уточняват, че оплакванията им са конкретно по отношение на размера на наложеното наказание. Представителят на Апелативна прокуратура е заел становище да се потвърди присъдата на ОС-Велико Търново като правилна и законосъобразна.
Съставът на въззивния съд е намерил жалбата за изцяло неоснователна.
При определяне размера на наказанието първоинстанционния съд е приел наличието на баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства ОС-Велико Търново е отчел процесуалното поведение на подсъдимия, който съжалява за случилото се, две деца, за които и той полага грижи, както и неговото здравословно състояние. Като отегчаващи са отчетени миналите осъждания на подсъдимия, лошите характеристични данни, броя и тежестта на допуснатите нарушения по ЗДвП.
Въззивният състав, обаче намира, че не са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства следните такива: скоростта с която е управлявал лекия автомобил е почти два пъти по – голяма като стойност над максимално допустимата за управление на автомобил в населено място, ПТП става на оживено място, с утежнен трафик на автомобили и пешеходци.
Съставът отбелязва в мотивите към решението, че при отчитането и на тези допълнителни отегчаващи вината обстоятелства, би се стигнало до увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Липсата на протест от страна на прокурора обаче не позволява на въззивния състав да влоши правното положение на подсъдимия, поради което присъдата следва да бъде потвърдена в тази и част.
Въззивният съд е изменил присъдата на ВТОС единствено в частта, в която режимът на изтърпяване на наказанието е определен като "строг", като вместо това, в съответствие с изменението на чл. 57 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.) го е изменил на "общ", както и по отношение на определения тип затворническо заведение, в който да се търпи наказанието, тъй като с измененията на чл. 41 ал. 6 от НК и чл. 306 ал. 1 т. 2 от НПК (в сила от 07.02.2017), съдът вече няма правомощия да определя това.
Решението на ВТАС подлежи на обжалване и протест пред ВКС.

22.03.2017

ВТАС потвърди решение, с което на лекар от

5000 гр. Велико Търново, ул. Васил Левски 16; тел. (062) 600-730; факс (062) 600-731 email: vtas@abv.bg  
USAID Тази Интернет страница е създадена с подкрепата на Инициатива за укрепване на съдебната система на ААМР